Здравейте, приятели на Пласико! Днес ще си поговорим за един от най-важните компоненти в съвременните компютри. Спомням си заглавието на една стара българска книга от 80-те години: „Микропроцесорът – сърцето на микрокомпютъра“. Да, в това има голяма доза истина, но ако трябваше да сравня процесора с орган в човешкото тяло, по-скоро бих казал, че процесорът е мозъка, който контролира абсолютно всички системи. От много години насам основните производители на процесори за настолни и преносими компютри са два – Intel и AMD. Тези два бранда заемат общо над 90% от пазара на всички съвременни процесори за настолни и преносими компютри. Доминиращ разбира се е Intel, на който се падат над 75-80% от пазарния дял на двата бранда процесори.
Нека кажем няколко думи за Intel. Те произвеждат процесори за компютри от много години, но най-масовите им процесори за потребителски и бизнес клас настолни и преносими компютри стартират с едноядрените Pentium и Celeron процесори, сред които най-популярните им са Pentium4 процесорите. Преминавайки през двуядрените Core 2 Duo и четириядрените Core 2 Quad, идва култовият момент през 2010 г., когато се появяват Intel Core i процесорите: Core i3, Core i5 и Core i7. Те са преломен момент в историята на Intel, отличавайки се с осезаемо по-висока мощност спрямо предходните модели на Intel процесорите. При излизането на 9-та генерация Intel Core i процесори се появява и най-мощният Core i9, създаден за екстремни видео редактори и топ-геймъри. И така Intel произвеждат и дистрибутират своите Core i процесори вече 14 поколения, от 1-ва генерация (Gen 1), излязла през 2010 г. до 14-та генерация (Gen 14), пусната в края на 2023 г. Intel си следват своята стратегия – всяка година – ново поколение процесор. Понякога има малка или незначителна разлика в производителността между съседни поколения, но понякога тази разлика е осезаема. Така например при излизането на 8-ма генерация Intel Core i процесори, броят на ядрата се увеличи – например един Core i5-7400 процесор беше с 4 физически ядра, а неговия наследник Core i5-8400 вече беше с 6 физически ядра и съответно доста по-мощен от предшественика си – близо 70%. Голяма част от процесорите на Intel от поколение Core i имаха вградени видео карти – Intel HD Graphics при по-старите генерации и Intel UHD Graphics при по-новите генерации.
В края на 2023 г., на прага на повсеместното използване в различни сфери на дейност на изкуствения интелект (AI), Intel пуснаха първите си масови процесори за преносими компютри с вграден AI. С това нововъведение от тяхна страна те направиха и пребрандиране на наименованията на процесорите си – така добре познатото ни i изчезна след наименованието Core, и досегашните Core i3, Core i5, Core i7 и Core i9 се преименуваха на Core 3, Core 5, Core 7 и Core 9, както и на Core Ultra 3, Core Ultra 5, Core Ultra 7 и Core Ultra 9. Тези процесори, освен досегашните два вградени компонента – CPU (Central Processing Unit) и GPU (Graphics Processing Unit), вече съдържат и трети компонент – NPU (Neural Processing Unit) – невронен процесор. Той е хардуерно решение с ниска консумация на енергия, което се грижи за разпределението и обработката на изчислителните задачи, свързани с невронните мрежи от други устройства, с цел по-рационално управление на ресурсите. С други думи процесорите с вграден невронен процесор правят самият процесор по-енергоефективен, по-производителен и по-оптимално балансиран при работата си, в сравнение с процесор без вграден NPU.
При сложни задачи като видео рендеринг например, предимствата на процесорите с вграден AI са безспорно по-бързо изчисление и обработка за по-кратък период от време. Може би с около 20% са по-бързи процесорите с вграден изкуствен интелект от конвенционалните си еквиваленти при стандартна работа, а при работа, изискваща AI, то тогава разликата е много повече. Също така голямо предимство оказват и за времетраенето на работата на батерията, което е от съществено значение при мобилните компютри. Друго предимство на най-новото поколение Intel процесори е, че досегашните вградени видео карти Intel UHD Graphics са заменени от доста по-производителните и мощни Intel Arc Graphics, предоставяйки още по-добро потребителско изживяване при работа. Те съдържат в себе си така наречените X-cores, като броят им показва колко мощна е вградената видео карта в процесора. Този модел видео карта е наличен при всички мобилни процесори от последно поколение с индекс H накрая. Докато енергоспестяващите им събратя с индекс U накрая са с друг модел видео карта – Intel Graphics.
В сайта на Пласико можете да погледнете с какви преносими компютри с процесори с вграден изкуствен интелект разполагаме в наличност в момента.
В края на годината очакваме излизането и на настолните Desktop процесори с вграден изкуствен интелект, Intel 15-та генерация (Gen 15).
Да обърнем внимание и на вторият по големина производител на процесори за настолни и преносими компютри – AMD. Те започнаха да придобиват по-голяма популярност преди години в серийте си едноядрени процесори от фамилия AMD Athlon, както и по-късно с двуядрените си AMD Athlon Х2. Носеше им се славата на горещи процесори, къде вярно, къде не толкова, в сравнение с процесорите на Intel, но пък за парите си получавахме по-висока мощност и по-голяма производителност, в сравнение със същия ценови клас процесор на Intel. Минаха години и процесорите на AMD не блестяха с нищо особено. Но дойде ерата на AMD Ryzen и тогава всичко се промениq, буквално! Процесорите от продуктова линия Ryzen започнаха да се представят наистина отлично в тестове, в игри и при работа, като даваха минимум 20% по-висока мощност от същия ценови еквивалент на Intel. А при сървърните решения техните сървърни AMD Ryzen Threadripper и AMD Ryzen Threadripper PRO буквално „издухват“ Intel и то с много!
AMD представи първите си процесори за Desktop компютри с вграден AI в началото на 2024 г. с тяхната най-нова AMD Ryzen 8000 Series. Те се отличават с още по-мощна вградена видео карта AMD Radeon (важи само за процесорите с индекс G накрая) и технология AMD Ryzen AI, чрез която, подобно на Intel, в процесора са интегрирани три модула – CPU + GPU + NPU. AMD дори твърдят, че голяма част от съвременните игри вървят сравнително добре на ниски настройки на техните процесори с вградена видео карта. Още един важен детайл за NPU-то: когато е необходима невронна обработка на задачите, изискващи такава, то NPU-то обработва тези заявки, като разтоварва работата на CPU и на GPU и по този начин те си работят по техните си задания и не се натоварват излишно. Това влияе на цялостната енергоефективност на системата, както и на цялостното представяне като мощност на системата. В сайта на Пласико можете да видите наличните ни мобилни компютри с най-новата серия AMD Ryzen 8000 Серия с вграден изкуствен интелект.
Като един от примерите точно кога AI в процесора влиза в употреба мога да дам например при работа с графичен софтуер за обработка на изображения, който съдържа изкуствен интелект. Тогава невронната част в процесора обработва редакцията или маркирането на обекта много по-прецизно и бързо, като останалите два компонента в процесора продължават да си изпълняват другите задачи и по този начин общото време за обработка се намалява.
Новите процесори на Intel с вграден изкуствен интелект поддържат памети от типа DDR5, LPDDR5 и LPDDR5x, а тези на AMD поддържат памет от тип DDR5. Това е нужно да се съобрази при изборът на дънна платка и процесорна поддръжка. Относно захранващия блок на компютъра, поради по-високата си енергийна ефективност на процесорите с вграден изкуствен интелект, захранващия блок ще е с по-ниска мощност, в сравнение с конфигурация с традиционен процесор.
Бъдещето е пределно ясно – всички нови версии на популярните софтуерни продукти ще имат нужда от процесор с изкуствен интелект за по-оптимална и бърза работа.



