Когато купуваме SSD, особено втора ръка, ние всъщност купуваме не просто устройство, а неговото износване във времето. За разлика от твърдите дискове, тук липсват подвижни механични части (въртящи се дискове, глави), но ползваните флаш-памети имат ограничен ресурс на запис. Именно затова е важно да знаем как да проверим здравето му, преди да дадем пари.
В тази статия ще разгледаме целия процес на проверка, като се фокусираме върху най-важните стъпки, за да може по-лесно да изберем правилния диск.
SMART на човешки език: какво наистина има значение

Self-Monitoring, Analysis, and Reporting Technology е системата, чрез която SSD-то отчита вътрешното си състояние. На пръв поглед данните изглеждат много и объркващи, но в действителност само няколко показателя са критични.
Най-важният от тях е този за износване – често обозначен като Percentage Used или Wear Leveling Count. Той показва колко от потенциалния „живот“ на SSD-то вече е използван. Ако стойността е в рамките от 0 до 10 процента, устройството е почти ново. При 10-30% говорим за нормална употреба, над 30% вече трябва да сме по-внимателни.
Друг ключов показател е общото количество записани данни – Total Host Writes. Именно той ни позволява да преценим реалното натоварване върху SSD-то. В комбинация с това може да проверим дали има ремапнати блокове (Reallocated NAND Blocks) и грешки в данните (Media and Data Integrity Errors). Тук правилото е просто – всяка стойност над нула е предупредителен знак.
Показателят за часове работа – Power-On Hours, дава допълнителен контекст, но сам по себе си носи ограничена информация. За сметка на това много от останалите SMART полета могат спокойно да се игнорират, особено ако са повърхностно дефинирани от производителя.
TBW и износване: как да преценим остатъчния живот

Total Bytes Written е стойността, която производителят задава като ориентир за издръжливостта на SSD-то. Тя показва колко данни могат да бъдат записани, преди устройството да започне да се износва сериозно. На практика трябва да сравняваме реално записаните данни с тази стойност. Ако например имаме SSD с TBW от 600 терабайта и върху него са записани 150 терабайта, това означава, че приблизително една четвърт от ресурсите му са използвани. Формулата е проста:
Износване (%) = (Total Host Writes / TBW) × 100
В реални условия, стойности до около 20% се считат за отлични, до 50% са приемливи, но след тази граница рискът започва да нараства. При над 70% вече рядко има смисъл да се купува такова устройство, освен ако цената не е символична и дори тогава, ще може да му разчитаме минимално.
Температури: кога всичко е наред и кога не

Температурата е фактор, който често се подценява, особено при NVMe SSD. Тези устройства могат да достигнат високи стойности дори при нормална работа, но има граници, които не бива да се преминават.
В покой температурите обикновено са между 30 и 45 градуса, като зависят от помещението и шасито на машината, докато при натоварване може да достигнат между 50 и 70 градуса. Това се счита за нормално поведение. Когато обаче стойностите започнат да се приближават до 80 градуса, SSD-то ще намали скоростта си, за да се предпази. Това явление е известно като throttling.
Ако при кратък тест устройството бързо достига или надхвърля 80 градуса, това вече е сериозен сигнал за проблем – било то с охлаждането или със самия контролер.
Как да направим бърз тест преди покупка

Ако имаме възможност да тестваме SSD-то на място, дори кратка проверка може да ни даде много информация. Започваме с тест за четене, при който сравняваме реалните скорости със спецификациите на модела. Големи разлики тук обикновено означават проблем.
След това идва ред на тест за запис, който е още по-показателен. При някои износени SSD-та скоростта изглежда нормална в началото, но рязко пада след запис на няколко гигабайта. Това е типичен симптом за дефекти на кеша или износване.
Накрая можем просто да копираме по-голям файл и да наблюдаваме поведението на устройството. Ако има спадове, замръзвания или грешки, това е достатъчно основание да се откажем.
Добра практика е след тестовете отново да погледнем SMART данните, за да видим дали са се появили нови проблеми.
Червени флагове: кога не правим компромиси

Има ситуации, в които не трябва да се колебаем. Ако видим ремапнати блокове или грешки в данните, това означава, че SSD-то вече има физически проблеми. Същото важи и при високо износване или нестабилни скорости.
Дори и да няма очевидни дефекти, комбинацията от висока температура и падаща производителност е достатъчна причина да се откажем. Подозрително ниската цена също не трябва да ни успокоява – в повечето случаи тя просто отразява реалното състояние на устройството.
Кога е разумно да купим SSD втора ръка

Покупката на SSD втора ръка не е непременно лоша идея, стига да подходим внимателно. Ако устройството е с ниско износване, няма грешки и е използвано в нормална домашна среда, рискът е сравнително малък. Например върнат след няколко пускания диск (малко записи и часове работа) заслужава вниманието ни.
Обратното важи за SSD-та, които са работили в сървъри или при тежки натоварвания. Там износването често е значително по-голямо, дори ако външно всичко изглежда наред. Липсата на SMART информация или нежеланието на продавача да предостави детайли, също са достатъчни причини да се откажем.
Какво да поискаме от продавача

За да вземем информирано решение, трябва да разполагаме с конкретни данни. Минимумът включва екранна снимка на SMART показателите и резултат от тест на скоростта. Освен това е добре да знаем точния модел, капацитета и начина на използване.
Ако продавачът е готов да предостави видео от тест или допълнителна информация като сериен номер, това е добър знак. Обратното – липсата на прозрачност – почти винаги е индикатор за проблем.
Често задавани въпроси

Кои SMART показатели са най-важни при SSD покупка?
Най-важни са показателите за износване, общо записани данни, наличие на ремапнати блокове и грешки. Те дават най-точна представа за реалното състояние на устройството.
Как да преценя TBW и износването на SSD?
Сравняваме записаните данни с TBW на модела. Така можем да изчислим какъв процент от ресурса вече е използван и да преценим остатъчния живот.
Какви температури са нормални за NVMe SSD?
Нормалните температури са до около 45 градуса в покой и до 70 при натоварване. Всичко над 80 градуса вече е проблем.
Кои са най-сигурните червени флагове при SSD втора ръка?
Най-сигурните признаци за проблем са наличието на ремапнати блокове, грешки в данните, високо износване и нестабилна скорост при запис.
В крайна сметка е по-добре да разчитаме на знания вместо на късмет. С няколко проверки и базово разбиране на показателите можем ясно да видим дали едно SSD си струва – или е по-добре да го оставим на някой друг. Ако все пак се колебаете, винаги може да се посъветвате с нашите експерти.
