В началото беше ускорението
Нека да се върнем назад във времето. По-точно ще се пренесем в далечната 2011г., когато AMD за първи път представиха концепцията APU (Accelerated Processing Unit) под формата на A8-38xx/A6-36xx. Първоначалната идея беше да се комбинира изчислителната мощ на графични и процесорни ядра, което да доведе до т.н. „performance boost“ спрямо традиционните х86-64 архитектури. След време, обаче, фокусът се измести върху гейминга или как точно да се вкара среден клас видео карта в процесора. В AMD знаеха, че е почти невъзможно (от технологична гледна точка) да се създаде вградено графично ядро, което да се справя с тежки игри, да не изразходва много енергия и едновременно с това да е с ниска производствена стойност. От друга страна стоеше проблемът със заделянето на памет за видеото – най-лесната реализация се оказа това да се извършва в RAM паметта (което ограничава максималната пропускателна способност GPU-VRAM и намалява достъпната памет за операционната система).
И така година след година следваха оптимизации на изчислителните единици, появиха се и си отидоха няколко поколения чипове (Llano -> Trinity -> Kaveri -> Godavari -> Bristol Ridge). Големите промени, които настъпваха, бяха в графичните ядра и (отчасти) контролерът на паметта. За жалост процесорната част се базираше на сравнително бавните Bulldozer/Steamroller/Excavator ядра и не позволяваше самите чипове да се борят за нещо повече от средния клас настолни машини.
И тогава се появи Zen…
През миналата година AMD направиха значителен скок в производителността на своите процесори (можем да го оприличим с появата на Athlon64 и битката му с Pentium). Благодарение на цялостен редизайн на архитектурата разстоянието до вечния съперник Intel беше значително скъсено. Ryzen чиповете предлагат адекватна скорост на работа във всички класове – нисък, среден и HEDT. Ето че дойде време да се комбинират и с Vega графични блокове, за да се получи едно доста интересно решение, прицелило се в потребители, които от време на време искат да разпуснат с някое игрово заглавие, но нямат финансовата възможност да инвестират в скъпа видео карта (благодаря, Bitcoin/Ethereum и т.н.) или не са чак толкова „геймъри“ и нямат високи изисквания.


Ще започнем с техническите параметри на първите две APU-та от ново поколение:
| AMD Ryzen 3 2200G | AMD Ryzen 5 2400G | AMD A12-9800 | AMD A10-7890K | |
| Платформа | Raven Ridge / AM4 | Raven Ridge / AM4 | Bristol Ridge / AM4 | Kaveri Refresh / FM2+ |
| Ядра/Нишки | 4/4 | 4/8 | 2/4 | 2/4 |
| Честота (базова/турбо) |
3.5/3.7GHz | 3.6/3.9GHz | 3.8/4.2GHz | 4.1/4.3GHz |
| Организация на кеш-паметта |
2MB L2 / 4MB L3 | 2MB L2 / 4MB L3 | 2MB L2 | 4MB L2 |
| DDR поддръжка | DDR4-2933 Dual Channel |
DDR4-2933 Dual Channel |
DDR4-2400 Dual Channel |
DDR3-2133 Dual Channel |
| IGP ускорител | 512 Vega Shader Proccessors |
704 Vega Shader Proccessors |
512 GCN Shader Proccessors |
512 GCN Shader Proccessors |
| IGP честота | 1100MHz | 1250MHz | 1108MHz | 866MHz |
| TDP | 65W | 65W | 65W | 95W |

От таблицата можем да направим един много важен извод – новите APU нямат почти нищо общо с по-старите модели. Няма да се впускаме в дълбоки технически „размисли и страсти“ с какво новите ядра се различават спрямо предишните, само ще изтъкнем най-важните промени, които са настъпили:
- Цялостна промяна на CPU изчислителните модули, преминаване към SMT (Simultaneous Multi-Threading), при която едно ядро може да изпълнява до два потока инструкции;
- 14nm FinFet производствен процес;
- Увеличена L3 кеш-памет до 16MB (32MB при Threadripper);
- Увеличена L1 кеш-памет (на ядро);
- Нов контролер на паметта, поддържащ DDR4-2933;
- Нови сокети – AM4 и TR4;
- Нов набор от инструкции – AVX2, SHA;
- Нова вътрешна комуникация – Infinity Fabric шина;
- Подобрения в предвиждането на разклонения при различните операции и предварителното извличане на данни;
- Поддръжка на PCIe 3.0 стандарт;
- Нови технологии за турбо честота и оптимизация на енергопотреблението;
- Vega архитектура на графичните ядра – по-високи работни честоти, подобрения в кеш-паметта и контролера на самите ядра, нови инструкции за работа с целочислени и данни с плаваща запетая (8b Integer, FP16);
Страница 1 – Предистория и технически параметри
Страница 2 – Какво предлага конкуренцията?
Страница 3 – Тестова система и използван софтуер
Страница 4 – Резултати от тестовете
Страница 5 – Финални размисли и заключение
