Ревю: AMD Ryzen 5 2400G – най-бързото APU до момента!

В началото беше ускорението

Нека да се върнем назад във времето. По-точно ще се пренесем в далечната 2011г., когато AMD за първи път представиха концепцията APU (Accelerated Processing Unit) под формата на A8-38xx/A6-36xx. Първоначалната идея беше да се комбинира изчислителната мощ на графични и процесорни ядра, което да доведе до т.н. „performance boost“ спрямо традиционните х86-64 архитектури. След време, обаче, фокусът се измести върху гейминга или как точно да се вкара среден клас видео карта в процесора. В AMD знаеха, че е почти невъзможно (от технологична гледна точка) да се създаде вградено графично ядро, което да се справя с тежки игри, да не изразходва много енергия и едновременно с това да е с ниска производствена стойност. От друга страна стоеше проблемът със заделянето на памет за видеото – най-лесната реализация се оказа това да се извършва в RAM паметта (което ограничава максималната пропускателна способност GPU-VRAM и намалява достъпната памет за операционната система).

И така година след година следваха оптимизации на изчислителните единици, появиха се и си отидоха няколко поколения чипове (Llano -> Trinity -> Kaveri -> Godavari -> Bristol Ridge). Големите промени, които настъпваха, бяха в графичните ядра и (отчасти) контролерът на паметта. За жалост процесорната част се базираше на сравнително бавните Bulldozer/Steamroller/Excavator ядра и не позволяваше самите чипове да се борят за нещо повече от средния клас настолни машини.

И тогава се появи Zen…

През миналата година AMD направиха значителен скок в производителността на своите процесори (можем да го оприличим с появата на Athlon64 и битката му с Pentium). Благодарение на цялостен редизайн на архитектурата разстоянието до вечния съперник Intel беше значително скъсено. Ryzen чиповете предлагат адекватна скорост на работа във всички класове – нисък, среден и HEDT. Ето че дойде време да се комбинират и с Vega графични блокове, за да се получи едно доста интересно решение, прицелило се в потребители, които от време на време искат да разпуснат с някое игрово заглавие, но нямат финансовата възможност да инвестират в скъпа видео карта (благодаря, Bitcoin/Ethereum и т.н.) или не са чак толкова „геймъри“ и нямат високи изисквания.

AMD-Ryzen-APU_Ryzen-5-2400G-and-Ryzen-3-2200G-Desktop-APUs

amd_ryzen_7_press_deck-19

Ще започнем с техническите параметри на първите две APU-та от ново поколение:

AMD Ryzen 3 2200G AMD Ryzen 5 2400G AMD A12-9800 AMD A10-7890K
Платформа Raven Ridge / AM4 Raven Ridge / AM4 Bristol Ridge / AM4 Kaveri Refresh / FM2+
Ядра/Нишки 4/4 4/8 2/4 2/4
Честота
(базова/турбо)
3.5/3.7GHz 3.6/3.9GHz 3.8/4.2GHz 4.1/4.3GHz
Организация
на кеш-паметта
2MB L2 / 4MB L3 2MB L2 / 4MB L3 2MB L2 4MB L2
DDR поддръжка DDR4-2933
Dual Channel
DDR4-2933
Dual Channel
DDR4-2400
Dual Channel
DDR3-2133
Dual Channel
IGP ускорител 512 Vega
Shader Proccessors
704 Vega
Shader Proccessors
512 GCN
Shader Proccessors
512 GCN
Shader Proccessors
IGP честота 1100MHz 1250MHz 1108MHz 866MHz
TDP 65W 65W 65W 95W

 

AMD-Ryzen-5-2400G-y-Ryzen-3-2200G

От таблицата можем да направим един много важен извод – новите APU нямат почти нищо общо с по-старите модели. Няма да се впускаме в дълбоки технически „размисли и страсти“ с какво новите ядра се различават спрямо предишните, само ще изтъкнем най-важните промени, които са настъпили:

  • Цялостна промяна на CPU изчислителните модули, преминаване към SMT (Simultaneous Multi-Threading), при която едно ядро може да изпълнява до два потока инструкции;
  • 14nm FinFet производствен процес;
  • Увеличена L3 кеш-памет до 16MB (32MB при Threadripper);
  • Увеличена L1 кеш-памет (на ядро);
  • Нов контролер на паметта, поддържащ DDR4-2933;
  • Нови сокети – AM4 и TR4;
  • Нов набор от инструкции – AVX2, SHA;
  • Нова вътрешна комуникация – Infinity Fabric шина;
  • Подобрения в предвиждането на разклонения при различните операции и предварителното извличане на данни;
  • Поддръжка на PCIe 3.0 стандарт;
  • Нови технологии за турбо честота и оптимизация на енергопотреблението;
  • Vega архитектура на графичните ядра – по-високи работни честоти, подобрения в кеш-паметта и контролера на самите ядра, нови инструкции за работа с целочислени и данни с плаваща запетая (8b Integer, FP16);

Страница 1 – Предистория и технически параметри
Страница 2 – Какво предлага конкуренцията?
Страница 3 – Тестова система и използван софтуер
Страница 4 – Резултати от тестовете
Страница 5 – Финални размисли и заключение

Сподели тази статия

Вашият коментар