AMD Ryzen Threadripper 2990WX - Истински звяр!

Конфигурация

Нека да направим кратък обзор на техническите параметри на конфигурацията, като започнем от дънната платка. Модел от много висок клас, който трябва да задоволи нуждите за голям обем на RAM паметта, дисковото пространство и графичната свързаност. С оглед на цената, този артикул в никакъв случай не е евтин (все пак е и ROG-брандиран) – използвани са качествени компоненти, особено по захранващата схема на процесора, доста масивни охладители, а и да не забравяме опциите за контрол на подсветката и други периферни устройства (вентилатори, RGB ленти, контролери и др). Може би най-интересната част е самият интерфейс на BIOS-а – изчерпателен, с голям набор от настройки и опции, даващ възможност за контрол на почти всичко, което е закачено за дъното.

Продължаваме със системната памет – G.SKILL Trident Z RGB. Едва ли има нужда да разказваме точно за този производител и модел. Накратко – рейтинг DDR4-4266, стегнати тайминги CL19-19-19-39 (ние успяхме да постигнем „едва“ DDR4-3000 CL15-15-15-36 за нашите тестове, като в последствие паметта спокойно работеше и на 3300 MHz със същите тайминги). Изключително красив дизайн и подсветка, на които ще можете да се насладите на снимките по-долу.

Графичната мощ се осигуряваше от адаптера GeForce RTX 2080 в AORUS изпълнение от Gigabyte. Силно впечатление ни направи масивният охладител, трите вентилатора и нестандартната RGB подсветка, която не се среща при останалите марки. За жалост нямахме време да тестваме възможностите на картата, но съвсем спокойно можем да заявим, че ще се справи с абсолютно всички игрови заглавия при 1080p и Ultra настройки, а при 4K резолюция ще трябва да направите леки компромиси с някои графични настройки.

Захранващият блок е Seasonic Prime Gold – едно уникално изпълнение от (по наше мнение) най-подходящият производител за потребителски захранвания. Кутията е специалната версия на NZXT H700i Smart с гравирани Ninja мотиви и анимации. Стабилна изработка, множество от възможности за кабелен мениджмънт, закрепяне на дискове и SSD-та, както и специално отделение за захранването са само част от екстрите на кутията.

За да няма „bottleneck“ (слабо място) в цялата система сме заложили на бърз и качествен SSD диск – Samsung 970 EVO Plus. Ако искате да постигнете наистина най-високите скорости за пренос на информация към дисковете, то заложете на NVMe RAID0 масив (поддържа се от този сокет и процесор!). Може би разочарование за повечето от вас ще представлява охладителят – ASUS ROG Ryujin 360. Да, не заложихме на Corsair или EKWB, но дори и при най-тежките тестове процесорът не надвишаваше комфортните 70 градуса (при стайна температура около 21-22С) с наложена заводска термо паста. Ако решите да я смените с нещо по-добро (Thermal Grizzly Kryonaut или дори Conductonaut) ще можете да свалите поне 5-10 градуса и да напънете процесора към по-висока честота и напрежение (ако бройката го позволява).

Overclock

Естествено няма как да не изпробваме възможностите на този „звяр“. За жалост нашата бройка явно е от посредствените, защото максималната стабилна работна честота за всички ядра беше 4000 MHz. Подобна беше ситуацията и с контролера на паметта – той успя да закрепи едва 3300 MHz честота на RAM паметта, като всеки опит за преминаване на тази граница (дори и с една стъпка нагоре – 3333) водеше до автоматично нулиране на BIOS. По този начин финалните настройки бяха 4000 MHz за ядрата и 3300 MHz (CL15-15-15-36) за паметта за всекидневна употреба. Тестовете, които проведохме, разчитаха на малко по-ниска честота на RAM-а, а именно 3000 MHz.

Резултатите

За по-ясно представяне на тестовите резултати ще ги разделим според приложението, с което натоварваме чипа:

Cinebench R11.5 – Сравнително стара ревизия на познатия ни бенчмарк, създаден с помощта на Cinema 4D енджина. Изчисленията (рендерирането) се изпълняват в реално време, а самото приложение е оптимизирано за многонишкова работа. За да сме максимално коректни в получаването на достоверен резултат стартирахме теста без да променяме никакви настройки, което ограничи изчислителната мощ на процесора наполовина (или поне ядрата – програмата разчиташе само на 16 ядра/32 нишки). Полученият резултат се равняваше на 17.14 точки, което в тази ситуация е доста по-бавно дори и от Intel Core i9-9900K (с този процесор успяхме да достигнем 20.92 точки при конфигурация 8 ядра/16 нишки без овърклок);
Cinebench R15 – Наследникът на горепосочения бенчмарк, който е по-модерен и оптимизиран и успя да „види“ всички изчислителни единици на AMD-то. Тук записахме доста по-добро представяне – 6127 точки (4999 без овърклок, което е ~18% по-бавно). За сравнение (което не е много коректно) Core i9-9900K успява да отбележи 1866 пункта;
Cinebench R15 Extreme MOD – Специално доработен мод на предходния тест, който цели да удължи времето за тест на процесора, като го накара да рендерира изображение с по-голяма сложност и резолюция. Признаваме, че тук дори и 2990WX се видя в чудо и отбеляза само 1346 точки;
Cinebench R20 – Последната версия на софтуера от MAXON. Както и горните три тук също имаме рендериране в реално време на сложна сцена. Този тест се проведе при заводски настройки на процесора – работна честота в диапазона 3.0 ~ 4.2GHz. Постигнатите точки бяха 11142, като тук с широка усмивка отново наблюдавахме как всичките 64 нишки се натовариха на 100%. Препоръчваме използването на тази версия на всеки, който се занимава с подобен тип приложения и иска да разбере как се представят различните модели процесори с голям брой ядра;
HEVC Decode Benchmark v1.61 – Тестова програма, предназначена по оптимален начин да представи бързодействието на процесора чрез декодиране на видео файлове с различни резолюции и битрейтове. За тази цел се използва h.265 технология за компресиране на информацията. Най-полезната част от този софтуер е изобразяването на постигнатите кадри за секунда при обработка на данните в реално време. На базата на тази информация ще можете да прецените дали даден процесор ще може да преобразува вашите видео клипове при избрания битрейт с необходимата скорост. Но нека да не се отклоняваме от темата – AMD Threadripper 2990WX успя да постигне 1596.39 точки и завърши теста за 61.84 секунди. Чисто информативно Core i9-9900K леко изостава с 1460.99 точки и 63.109 секунди (да не забравяме, че Intel-ът има диапазон на работа на ядрата 3.6 ~ 5.0GHz и това му дава предимство в доста тестове, които са ограничени до 16 нишки). От тези резултати можем да си направим извод, че за да се възползваме от цялата изчислителна мощ на AMD-то, софтуерът трябва да може да разпредели натоварването между всички нишки или поне изчислителни ядра, както беше ситуацията при Cinebench R20;
Super PI MOD 1.5 XS – Този тест го включваме в нашите резултати, за да може да проследим на какво ниво се намира еднонишковата производителност на AMD Threadripper спрямо тази при Intel. Информацията тук няма да помогне на хората, които искат многоядрена мощ, така че преспокойно можете да пропуснете този абзац. Разликата между 2990WX и i9-9900K е меко казано голяма – първият успява да изчисли числата след десетичната запетя на Пи (по-точно 1 милион числа и 19 повторения на пресмятанията) за 11.093 секунди, докато синият съперник го прави за 7.623 секунди;
WinRAR 5.71 x64 – Няма как да направим ревю на процесор без да проверим възможностите му да архивира файлове. За тази цел ползваме широкоразпространения софтуер в последната му версия (към дата 06.05.2019г). Въпреки това той не успя да натовари всички нишки на процесора (за да бъдем точни само 16 от тях работеха на 100%) и резултатът е повече от слаб – 11903 KB/s. Само за сравнение i9-9900K без овърклок успява да запише 18186 KB/s, което е с над 50% повече;
HWBOT x265 Benchmark v2.1 – Продължаваме с обработката на видео информация, като този път ще използваме две резолюции за тест – 1080p и 4K UHD. За щастие този софтуер успя да натовари почти всички нишки, въпреки че изписваше само 16 налични ядра. Постигнатите резултати са 68.84 фрейма в секунда при FullHD и 22.84 при UHD. Отново ще сравним с i9-9900К – 53.08 и 12.064. Отново виждаме какво влияние оказва по-голямата работна честота при Intel, която доста успешно стопява разликата и не й позволява да достигне 50%;
V-Ray Benchmark – Един доста интересен тест, в който има и българска следа (ще оставим един линк към Wikipedia за тези от вас, на които им е интересна темата). Идеята на приложението е да симулира 3D рендъринг на изображение в реално време. „Зеленото чудовище“ успя да изчертае картината за 27 секунди, което е повече от отлично постижение. Ако се разровим из базата данни с резултати от този бенчмарк можем да намерим сходен резултат с Intel Core i9-9980XE при стандартни честоти;
FRYRENDER one SP2 (x64) – Доста старо приложение, което се появи през далечната 2011-та година и със сигурност не беше замислено да тества процесори с толкова много нишки. Целта е да се генерира сложно 3D изображение, но със стари алгоритми за пресмятане да се симулира разпространението на светлината в сцената (може би най-сложната задача за съвременните процесори и видео карти). Въпреки възрастта си, тестът успя да оползотвори учудващо голям процент от ресурсите на системата и приключи за 1 минута и 29 секунди;